Изисквания за транспортиране на опасни отпадъци
Дейностите по третиране на опасни отпадъци са комплексни. В общия случай започват с разделното им събиране, транспортиране от мястото на образуването им до съответните депа, а от там и до предприятие за обезвреждане и рециклиране.
Източник на изображение: Canva
Тъй като опасните отпадъци носят риск на околната среда и общественото здраве, всички процеси, свързани с управлението им са законово регламентирани. Прилагат се редица изисквания, действащи на национално, а и международно ниво.
Всичко относно изискванията за транспортиране на опасни отпадъци – от това какво представлява процесът, какви видове отпадъци се транспортират, какви са регулациите, тенденциите и принципите, обобщаваме тук.
Какво представлява процесът по транспортиране на опасни отпадъци?
Транспортирането и извозването на отпадъчни материали е специализирана услуга за за управление на отпадъците с цел елиминиране на вредите от опасни вещества и смеси, реализирани на различни места.
Това могат да бъдат различни индустрии, отпадъци от строителството, такива в сферата на медицината, металообработката, дървообработката и много други.
Услугата се изразява в превоз на опасни товари от мястото им на образуване до съответните депа за съхранение на опасни отпадъци.
Отпадъците се съхраняват в депа за временно съхранение, които разполагат с машини и оборудване за рециклиране, оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, които могат да бъдат локализирани на територията на страната или извън нея.
Източник на изображение: Canva
При осъществяването на транспортиране на опасни или пък неопасни отпадъци се прилагат различни мерки. Те касаят избора на специализирани транспортни средства, които се обозначават като превозващи опасни товари, както и съдове, в които следва да се съхранява отпадъкът по време на транспорта му.
Видовете опасни отпадъци, които могат да бъдат транспортирани
Опасните отпадъци, за които се прилагат изискванията за разделно събиране и транспортиране на същите, могат да бъдат в различни състояния.
В общия случай, те са твърди или течни. Някои видове отпадъци могат да са твърди, но в състава им да влизат течни или газообразни вещества, които се отделят вследствие на механичната им увреда, при контакт с вода, топлина, въздух и т.н.
Фирмите, чиито дейности са свързани с управление на опасни отпадъци и конкретно за превоз на опасни товари, могат да превозват широка група от отпадъци, в зависимост от разрешенията, които имат.
Най-популярните видове отпадъци, които могат да се събират, траснпротират и предават за третиране, обезвреждане или рециклиране по установен ред няколко.
Сред които:
- Утайки от почистване или измиване на различни изделия, пластмасови отпадъци от химическо третиране и такива, реализирани в дейността на горското и ловно стопанство и земеделието;
- Различни видове препарати, химикали, консерванти, багрила, разтворители, обезмаслители и други, които съдържат опасни вещества и се използват в промишлености като дърво – и металообработка, текстилната или кожухарската индустрия и други;
- Отпадни продукти, генерирани при нефтопреработката и производство на нефтохимични продукти, въглища, природен газ и други;
- Отпадъци от органични и неорганични химични процеси – киселини, основи, соли, метални оксиди, вещества със съдържание на сяра и препарати други, както и пластмаси, синтетичен каучук, различни изкуствени влакна, багрила и пигменти на органична основа;
- Отпадъци от топлинни процеси, свързани с металообработка на олово, цинк, мед, алуминий и други черни или цветни метали;
- Отработени масла и други смазочни течности на МПС и кораби, в т.ч. и опаковки (метални и пластмасови) като туби, шишета, варели, аерозоли и други;
- Строителни отпадъци, които съдържат азбест и други, които могат да увредят околната среда и водите и да застрашат видовете, които населяват тези екосистеми;
- Стари и негодни за употреба МПС (излезли от употреба), в т.ч.и компонентите им, които могат да съдържат опасни вещества и смеси;
Източник на изображение: Canva
- Битови и търговски отпадъци, в чийто състав влизат едно или комбинация от опасни вещества.
Регулации
В България са приложими различни нормативни актове, действащи на национално ниво.
Тук се включват:
- Закон за управление на отпадъците (ЗУО);
- Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците;
- Наредба за изискванията за третиране на производствени и опасни отпадъци;
В международен план действа т.нар. Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Тук си струва да споменем още Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
Източник на изображение: Canva
Националното законодателство регламентира транспортирането на опасни отпадъци да се осъществява само от притежателите им или от превозвач, но при наличие на сключен договор между страните.
Транспортирането на опасни отпадъци се осъществява по изискванията на международните документи, изискуеми при превоз на опасни отпадъци и товари.
Изискванията обхващат опаковането на отпадъка/товара, транспортно-съпроводителните документи, вида и обозначението на съответното превозно средство, допускането за превоз, обучение на персонала и други.
Принципи
Междуграничния превоз на отпадъци се регулира на национално, международно и глобално ниво.
В международен план дейностите по внос и износ на опасни отпадъци се урежда съгласно Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
Източник на изображение: Canva
Основният принцип на конвенцията има за цел да защити човешкото здраве и природата от вредното въздействие на отпадъците. Тя насочва изискванията си както към трансграничното движение на отпадъците, така и управление на отпадъци от производствени и други дейности, категоризирани като опасни.
Конвенционалните разпоредби са част от законодателството на ЕС съгласно действащ регламент относно превози на отпадъци.
ЕС основава трансграничния превоз на опасни товари върху следните принципи:
- Отпадъците, предвидени за крайно обезвреждане, оказват по-голяма вреда върху околната среда, отколкото тези за повторна употреба или рециклиране;
- Обезвреждането на опасни отпадъци следва да се осъществява в инсталации за целта, който са най-близо разположени;
- Транспортирането на отпадъци за рециклиране, които са опасни, следва да се осъществява по специални процедури;
- Забранен е износът на опасни отпадъци за възстановяване от ЕС до страни, които не членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тъй като на тези държави им липсва капацитет за третирането им.
Транспортът на опасни отпадъци следва да спазва принципите за разделност на същите по вид, свойства и съвместимост на отпадъка, а също и възможност за повторна употреба и третиране.
Не се допуска събирането и съхранението на опасни отпадъци в непочистени съдове, които преди това са използвани за съхранение на други отпадъци. Също така е забранено смесването на опасни с неопасни отпадъци и/или други вещества.
Тенденции
В последните години се наблюдава ръст по отношение на трансграничния превоз на опасни отпадъци.
Причини за това са няколко, като на първо място следва да споменем промените в законодателството на ЕС, които стартираха с единния пазар в ЕС през 1993 г., който улесни транспорта на отпадъци и товари значително.
Друга ключова причина са политиките за възобновяема енергия, които насърчават засилената търговия с различни видове отпадъци – дървесина, метали и други.
В последните десетилетия ЕС въведе стриктни правила, които предполагат нови подходи в управлението на опасни и неопасни отпадъци, насочвайки значително количества боклуци от депата за съхранение към рециклиращи предприятия.
Източник на изображение: Canva
Определяща роля за ръста с търговията с отпадъци имат и глобалните политики. Бурният икономически растеж в някои държави увеличава търсенето на суровини, което пък води до повишение в цените на ресурсите по света.
В този случай стимулът за рециклиране на отпадъци и оползотворяването им в енергия нараства както в ЕС, така и извън него.
Важно е да отбележим, че опасните отпадъци остават предимно в рамките на ЕС. Те се изнасят основно до съседни държави, поради невъзможността обезвреждането, рециклирането или оползотворяването им да се осъществи в рамките на съответната страна, където са образувани.
Друг фактор за тази териториален фокус са цените. В много случаи те са много по-изгодни в съседни държави, отколкото в рамките на същата.
Рискове
Не липсват и рискове в областта на управлението на отпадъци с опасни вещества, свойства и т.н. Освен категоричните ползи, свързани с устойчива употреба на ресурси, тези дейности могат да нанесат съществени вреди.
Да вземем за пример излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). Този тип отпадъци се третират като опасни и износът им от ЕС до държави, които не участват в ОИСР е нелегален на практика.
Част от ИУЕЕО се изнасят в Западна Африка и Азия под формата на стоки втора употреба. Тези отпадъци са източник на ценни ресурси, но преработката им струва скъпо. Това е и причината да изнасят към развиващите се страни в света.
Липсата на оборудване и умения на работниците, които рециклират различните устройства, е свързана и със значително замърсяване на околната среда. Освен това и немалко рискове за местното население, загуба на ценни материали и други негативи.
Ограничаването на нелегалния транспорт на отпадъци от ИУЕЕО е основно предизвикателство при управлението им.
Проблем е и липсата на контрол в областта на третирането им в съответствие с изискванията, по които отпадъците се третират в рамките на ЕС.
Често задавани въпроси
Кой има задължението да транспортира своите опасни отпадъци?
Лицата, които ги реализират, а при невъзможност да го правят, те следва да сключват договори с фирми, които са лицензирани да извършват тези услуги.
Защо опасните отпадъци следва да се транспортират със специализирани превозни средства?
По този начин се гарантира, че всички рискове, свързани с опасните свойства на отпадъците, са елиминирани.
Какви документи се изискват за транспортиране на опасни отпадъци?
Договор за услугата, документ за транспорт, транспортно-съпроводителни документи, обозначения за опасни товари на съответното МПС.